I.
Русалка – зелени косите,
не бой се от плахи очи;
край сивия мъх на скалите
часът нецелуван звучи.

Разбрах – няма щастие още,
ще чезне сред приказен свят,
ще спрат синеоките Нощи
и Дни златокъдри ще спят.

Ти пак ще заминеш далече
в лазурни средморски страни
и спомен за северна среща
ще плискаш по бели вълни.

Одежди от слънчева прежда
в крилати зори тлеят там
и слънцето погледи свежда
зад гърбав назъбен балкан.