Аз, горски космат чудотворец
с печална луна сред брада,
ще тръгна и звездни простори
ще сипя над черна вода.

В сърцето си свирка от злато
извайвам с тъгата край мен
и песен за теб недопята
ще сплитам на пясък студен.

Небе и море ще погаля
с ръцете си борови, знам,
тъгата във фар ще запаля,
на бурите песни ще дам.

Небето в игра ще се люшне,
води ще припяват куплет,
но вятър умиращ ще шушне:
„Тя няма да дойде при теб!”