Далече е тя и не чува,
щом чуе, забравя подир;
в сърцето й с приказки плува
разбойник от къдрава шир.

Той сресва косите й влажни,
а морската буря се скри,
блаженство вълните подклаждат,
в очите й слънце искри.

Лицето й – тихо и ясно,
по-ласкав от струя другар,
тя с песен за вечер прекрасна
целувка дарява му с жар...

Сънува, че пръстени горе
в поляните цветни цъфтят...
Над тях риби в кръг ще затворят
тоз сребърен песенен път.