Горещия звук на разлъка
ще хвърля зад морския бряг.
И в камък от болка и мъка
превръща се свирката пак.

Луната ще падне, след нея
ще влее животът беда
и тихо море ще люлее
мъгла с побеляла брада.

Под моя живителен пояс
полярен всемраз ще вали,
прикрит от студената болест,
ще легна до наште скали.

Последна сълза ще се вие,
последен поток ще пълзи,
краката ми корен ще впият,
в очите ми мъх ще сълзи.

А звездното ехо без пяна
над мъртвата пуст ще е там,
без песни и смях ще остана,
ще бъда самотен и сам.